Терминът Регресия ни е познат и като Реинкарнация.
Все повече хора имат интерес да се подложат на регресия с надеждата да се докоснат до някои от предните си съществувания.
„Реинкарнация“ буквално означава поредно завръщане във физическото тяло. Тя олицетворява вярата, че след смъртта душата излиза от едно тяло и започва да се подготвя да се върне към живота, въплъщавайки се в друга материална форма. Обстоятелствата и условията на това завръщане – такива като обкръжение и други – са предопределени от развитието и напредъка, постигнати през предишните съществувания. Всяко въплъщение на личността е един синтез от всичко онова, което вече се е случило, и реинкарнацията се осъществява в обкръжение, което най-добре може да развие душата и да я насочи към по-значими достижения. Затова колкото по-правилно живеем живота си, толкова по-благоприятна ще бъде средата, в която ще се преродим.
В този древен Източен символ можем да видим мистериите на реиикарнацията. Тъмната част е онази половина от цикъла ни на развитие, която прекарваме в материалното, а светлата част е другата половина, която прекарваме в духовното. Заедно те образуват един цикъл на растеж. Тъй като фигурата е кръг, той никога не свършва. Един цикъл винаги се превръща в друг. Нашето израстване и развитие никога не завършват.
Ние се прераждаме, за да изградим облика на своите личности до едно по-високо и по-значимо ниво, така че по-цялостно да ги обединим с хармонията на душата. Чрез това обединяване и развитие ние се учим да изразяваме енергиите и силата на душата. Ние имаме възможността да се превърнем в Господари на Еволюцията, в личности, които са сътворци в света чрез възможностите на любовта и волята.
По време на реинкарнационния процес нашата истинска същност работи с три основни принципа в това израстване и обучение.
Първият от тях е просто принципът на еволюцията. Нашата същност се ражда в условия и среда, които ще й осигурят възможности за развиване на качествата и характеристиките, от които най-много имате нужда. Тези условия осигуряват възможности за задълбочаваща се и продължителна промяна. Рамката за тази промяна и израстване се формира от наследствеността, от момента и условията за раждане (астрологични и земни) и от факторите на средата, които ни въздействат и подпомагат при постигането на необходимото израстване. Тези фактори на средата включват неща като раса, религия, пол, семейство, приятели, запознанства, както и други отношения и евентуални преживявания, с които можем да се сблъскаме.
Вторият принцип е принципът на свободната воля. Всички ние имаме свободата да избираме, да предприемаме действия, да вземаме или да не вземаме решения. Ние не сме длъжни да осъществим онова, което сме дошли да осъществим. Вярно е, че след като веднъж сме приели телесна форма, някои фактори не могат да бъдат променени. Ние не можем да променим своята раса, наследствени черти, дефекти по рождение и т. н. Поради тази причина много често бива споменавана една стара аксиома, отнасяща се до принципа на свободната воля: ’’Което не може да бъде променено, трябва да бъде изтърпяно.“
Съществуват някои неща, които свободната воля не може да превъзмогне или промени. От друга страна, ние имаме възможност за твърде голяма вариантност при избора си и при действията, които предприемаме в рамките на собствения си живот.
Третият принцип е най-важният и най-често неразбираният аспект от реинкарнацията. Това е принципът на кармата. В същността на този принцип се съдържа онзи закон, който понякога е наричан Закона на Компенсацията или Закона на Равновесието. Начинът, по който сте прилагали своята свободна воля в миналото, спомага да бъдат предопределени онези условия, насоки, ситуации, възможности и обкръжение в живота ви, които биха ви осигурили най-полезното обучение и израстване. Вие можете да предопределите определени аспекти от съдбата си чрез вашите действия, без значение дали тези действия се изразяват в мисли, чувства, думи или дела.
Принципът на карма е бил изразяван по различни начини. В християнската традиция го срещаме като: „Каквото посееш, това ще пожънеш.“ Във физиката той е въплътен в принципа, че всяко действие има своето равностойно, но противоположно противодействие. Каквото дадете ви се връща. „Което си отиде, идва отново.“ Всяка причина поражда съответното следствие, всяко следствие има своята причина.
„Карма“ е санскритска дума, която означава „да направя или да извърша“. Карма е енергия в действие. Всичко, което правим или вършим, ни осигурява възможност за израстване. Поради тази причина ние не искаме да гледаме на кармата просто като на един процес от трупане на дългове и тяхното уреждане. Много пъти ние избираме такава инкарнация, която да бъде подлагащо ни на изпитания и проверки прераждане,което пък от своя страна би ни помогнало да научим специфични и необходими за душата уроци. Когато взе¬маме правилни решения и когато постъпваме правилно, на нас ни се предоставят позитивни и водещи ни към щастие възможности. Те не ни се поднасят задължител¬но на тепсия, а просто вратите пред тези възможности се открехват. Ако правим грешен избор или предприе¬маме неправилни действия, те на свой ред пораждат съответните последствия.
Да бъдем отговорни изисква да правим своя избор съзнателно, знаейки, че той ще породи определени по¬следствия. Ние можем да се надяваме, че тези последствия ще бъдат такива, каквито искаме да бъдат, но ако сме наистина отговорни, ние трябва да сме готови да поемем всички последствия – добри, лоши или никакви – знаейки, че ще се учим от тях. За мнозина не е нещо необичайно да приписват на своята „лоша карма“ всичко, което не им върви както трябва. Обикновено тези хора бъркат лошата карма с лошата си преценка за нещата. Не всичко е резултат от минали действия. Да, в живота може да има определени обстоятелства и ситуации, които да бъдат резултат от миналото, но в рамките на тези обстоятелства и ситуации ние развиваме нови способности и съзидателност. Ние се изправяме пред нови възможности за израстване. Много модели – уроци просто продължават да се завръщат и да ни се случват до момента, в който успеем да разберем възможностите си и направим верния избор.
Традиционно се смята, че в живота съществуват три характерни проявления на кармата, но всъщност има и много техни разновидности:
Първото е така нареченият „ефект на бумеранга“. При този тип ситуация ако нараним някого, на свой ред и ние биваме наранени. Ако сме помогнали на друг човек, ние ще изпаднем в ситуация, в която някой ще ни помогне.
Второто проявление се свързва с така наречения „организмов ефект“. Ако физически нараните някого, например ако ослепите някого, вие може на свой ред да бъдете родени слепи. Ако помогнете на някой сляп човек, вие на свой ред може да бъдете родени с много добро зрение.
Третото проявление се изразява в така наречения „символичен кармичен ефект”. Ако постоянно оставате „глухи” за проблемите на другите през живота си, вие може да се родите със слухови проблеми. Ако непрестанно търсите доброто в хората, вие може да бъдете родени с много изострена интуиция и възприятия.
Кармата е един процес на научаване на всичко, което правите. Тя ви осигурява възможности за такова учене – без значение дали става дума за нещо, което сте извършили в миналото или в настоящето. В рамките на този принцип на кармата се проявява и компенсацията, но тя не цели отмъщение. Ако сте направили нещо лошо в някой минал живот, това не означава, че нещо подобно задължително ще ви сполети в настоящето ви съществуване. Един преувеличен пример е случаят с убийството. Ако сте убили някого в свой минал живот, това не означава, че трябва на свой ред да бъдете убити. Карма-та не е процес, който изисква „око за око“.
В горния пример личността, която е извършила убийството, може отново да се окаже в такава житейска ситуация, в която тя трябва да се научи да овладява гнева и жестокостта си по друг начин. Тази ситуация може да се изразява и в това вие да бъдете главна опора на някой друг човек – например на родител или на роднина. Тя може да означава и завръщане в ситуация, в която уби¬ецът да бъде поставен сред житейски обстоятелства, които ще му разкрият негативните страни на гнева и насилието. Тя може да означава и завръщане в подобен тип ситуация, която ще му даде възможност за осъщес¬твяване на правилен избор на поведение.
Всички ние научаваме своите уроци по различен начин, защото всеки от нас се намира на свое собствено,индивидуално ниво на израстване. Последствията варират според съответната личност. В рамките на един урок могат да съществуват множество варианти и житейски ситуации, които да осигуряват най-добрата възможност за научаване. Ако е имало злоупотреба със свободната воля, обстоятелствата ще бъдат така поставени, че душата да може да се научи да прилага свободната воля по един продуктивен начин.
За да постигне развитие, душата не е задължена да страда. Страданието е полезно за душата единствено ако то ни научава как да не страдаме отново. Упражняването на свободната ви воля в съответствие с кармата не трябва задължително да бъде болезнено, за да има ефект. Прогресът се проявява тогава, когато се развивате в хармония с естествените закони на Вселената. Ако сте извън хармонията и в момента работите с цел отново да попаднете в нея, тази промяна може да ви донесе стрес, смут и дезинтеграция – но само спрямо старите ви нехармонични модели. Щом те бъдат отстранени, новопробудената хармоничност надделява и възможностите за успех и щастие се увеличават.
Със своята насочваща същност кармата е един конструктивен процес. Тя се стреми единствено към адекватно регулиране на обстоятелствата. Тя ни учи, че не можем да делим себе си от другите. Съществуват връзки и обвързаности, които се простират отвъд времето и пространството. В много общности на американската индианска традиция не са били вземани решения, докато последствията от тях не са били проследявани за седем поколения напред. Те са познавали сложната и неуловима връзка, която съществува между хората и ситуациите.
Кармата не търси непременно някакво възмездие или наказание. Нейната цел е научаване и израстване. Тя се стреми и изисква едно съчетаване на обстоятелствата, едно балансиране или дори просто една реализация. Тя дори може да бъде прекратена на физическо ниво, ако е налице истинска емоционална, ментална и духовна компенсация. Самоконтрол, усилена работа, любов и приемане, мъдрост и състрадание – това са начините, чрез които можем да преодолеем всеки кармичен проблем. Ако се научим да откриваме градивните възможности, които съществуват в рамките на нашите ограничения, ние ще се отворим към позитивните аспекти на кармичното израстване.
Ние трябва да започнем да разбираме, че всичко и всеки в живота ни има много по-голямо значение, отколкото досега сме си представяли. Изучаването на миналите ни съществувания ни помага в тази насока. Ние започваме да съзираме духовното, което се крие зад материалното и в живота ни се откриват нови хоризонти.
ОТКРОВЕНИЕ НА ЗЛАТИ, ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА РЕГРЕСИОННИЯ СЕАНС.
Ели,здравей!Не ми остава много време да размишлявам какво точно да обясня за регресията, как ми е повлияла точно, какво съм научила. Да разтягам локуми май не мога. Просто мога да кажа, че първата регресия и то групова с теб беше уникално изживяване за мен и ми даде толкова ясен и огромен отговор, който да ползвам за почти всяко чудене , защо нещо ми се случва, че.. нямам нужда от друго. Разбрах, че всяка мисъл дърпа като магнит към нас точно това което си мислим, нещото което си повтаряме, че ще се случи (добро или лошо), нещото което искаме. Научих, че е истина ,че трябва много да внимаваме какво мислим , как се изразяваме мислено и гласово още повече. Конкретно в тази регресия която беше, първата, в нея разбрах ,че бъдейки нещастна, бъдейки тъжна, бъдейки отрицателно настроена и неуверена това ме разболява. Иначе казано, негативните мисли съставят една негативна среда в това тяло което обитаваме , а това е средата за различни болести. В онова първо връщане накрая се видях в гроба, умряла от нещо сърдечно, не го помня вече, но беше причинено от постоянното ми мислене, че аз не ставам, че никога никой няма да ме обича, че кой ще ме вземе, че кой това, че кой онова , работата да не сменям щото къде ще отида ей такива.. живеех сама и всеки ден само се мръщех на себе си и си повтарях, че не ставам 😉
И преди това знаех,че това е вярно, че трябва да сме внимателни с мислите си, но в това прераждане сякаш вече се успокоих и разбрах, че не трябва да се безпокоя за нищо вече дали ще стане, правилно ли го правя , на прав път ли съм.. Разбрах,че трябва да се доверя на вселената и да съм щастлива, че тя ми дава всеки ден нещо което да научавам, нещо което да направя , за да израстна и ако греша някъде, то трябва да хвана момента когато ми се дава сигнал- дали с болка , дали със случка, винаги има сигнални и е хубаво да приемаме сигналите като такива, а не като Божие наказания ! (Както масово хората го приемат)
В допълнение искам да ти обясня, че това с мисълта от години го знам. Т.е. чувала съм ,го, чела съм го, подсъзнанието може всичко съм чела, практикувала съм го дори с чудесни резултати, но след регресията в която умрях,защото се саморазболях с лошите си мисли от тогава просто съм още по-внимателна и подбираща емоциите, мислите и реакциите си.