Годината е 1997,мястото е Бразилия, аз съм хронологически значително по-млада от сега 🙂 През тази година реших,че искам отново да практикувам пързаляне с летни – ролкови кънки.
В детството си бях шампион на махалата,където живеех. Тогава бях на 12 години и след една година молби към родителите ми дойде заветният момент за осъществяване на мечта ми – да имам ролкови кънки. Още първия ден,когато ги обух се пързалях с часове…..докато краката ми се разраниха и разкървиха. Голям мерак беше. После станах най-добрата в махалата 🙂 Правех най-различни фигури, „слънце“, „триъгълници, „слалом“ и т.н…..След като поотраснах,забравих за кънките,защото една тийнейджърка има по-важни неща за правене от пързалянето с летни кънки.
Изминаха доста години. Аз се отзовах в Бразилия и един слънчев ден реших,че най-подходящия за мен спорт в него период ще бъде пързалянето с летни кънки……Речено -сторено. Купих си красиви кънкови бели обувки с четири колелца и започнах да си припомням това,което знаех. То е като карането на колело,не го забравяш никога.(за колелото друг път ще разкажа….миналата година си купих и след хиляди години отново започнах да карам отново). С всеки изминат ден задобрявах с кънките,въпреки,че тялото ми не беше толкова гъвкаво както на 12. Един слънчев ден,реших,че съм достатъчно добра вече и се спуснах от един баир с кънките. Разбира се не прецених възможностите си,набрах голяма скорост по асфалта,трябваше да взема един завой на 90 градуса…..и още до като летях към завоя знаех,че няма да мога да го направя този пуст завой….Разбира се паднах,ударих се много лошо на около два сантиметра от гръбначния стълб и си счупих едната ръка! Закараха ме на количка в спешното,направиха ми снимки,установиха,че гръбнакът не е засегнат. Изписаха ми болкоуспокоителни и ме отпратиха. Започна едно много трудно възстановяване….Не можех да стоя изправена,сядах само подпряна с възглавници,вървях изкривена и приведена като примат!
По стечение на обстоятелствата, съвсем „случайно“ се запознах с една дама,която ми даде книгата на Питър Кедлер „Вечният извор на младостта“. Прочетох я на един дъх и още на другия ден започнах да правя упражненията. Сама не вярвах на очите си как тялото ми се възстановяваше бързо и се лекуваше. На третият месец от започването,аз имах чудесна стойка,нищо не ме болеше и даже редуцирах няколко килограма от теглото си. Въодушевлението ви растеше с всеки изминат месец.Чувствах се по-жизнена,заредена с енергия и положително настроена. Близките ми и приятелите ми забелязаха,че видът ми се променяше и с напредване на времето изглеждах все по-добре и с младежки вид. Това аз самата забелязах по снимките,които си правех при издаването на трите ми книги. На всяка нова книга(те излизаха през 4-5 години) изглеждах по-добре 🙂
Толкова много свикнах с тези тибетски ритуали (упражнения), че ако не ги изпълнявам ден-два не се чувствам комфортно и като че ли нещо ми липсва.
Това,което ви пиша не е реклама, а е изповед. Заслужава си човек да опита! Повярвайте си! Вашето тяло има способността да се регенерира с всеки изминат ден и вие бихте могли да му помогнете да го постигне с помощта на ритуалите на тибетските монаси.
