Учените установиха,че душата не умира, а просто се връща обратно във Вселената. Според обяснението им човешкият мозък е като биологичен компютър, а съзнанието ни работи като квантова машина.
Американският физик от Департамента по анестезиология и психология д-р Стюард Хамероф и математикът от Оксфордския университет сър Роджър Пенрос твърдят,че душата ни е изградена от миниатюрни каналчета с мозъчни клетки.
Тяхната теория е,че когато е констатирана клинична смърт,тези каналчета губят квантовото си състояние,но в същото време запазват паметта в мозъка. Учените наричат този процес Оркестрирано обективно намаляване. Нека да предположим,че сърцето на човек спира да бие,кръвта спира да циркулира. Квантовата информация в тези микроканалчета, които представляват душата ни,обаче не може да бъде унищожена, тя просто се премества и разсейва като прах във Вселената, заявява Хамероф. Ако пациентът бъде реанимиран и върнат към живот, тази квантова информация се завръща автоматично в мозъчите клетки и за това имаме свидетелства за пациенти, преживели клинична смърт, според които това в никакъв случай не е краят.
От друга страна, ако пациентът не бъде съживен и умре, е напълно възможно тази квантова информация, определяна като наша душа, да продължи да съществува напълно самостоятелно извън тялото му.
Според обясненията на учените човешката душа е нещо много повече от просто взаимодействие на неврони в мозъка. Те смятат,че душите на цялото човечество са били винаги наоколо от самото начало на съществуването ни.
Ако тази теория се разгледа съвместно с последните открития за антиматерията, е възможно да дефинира още много понятия, за чието съществуване все още не знам.
(по информация от печата)
