ГУАРАНИ – ДЕЦАТА НА ВЯТЪРА
Гуарани означава непобедим войн, син на „Курупи” и „Сея-Яри”- народ освободен от бурите. В началото на времената,народите гуарани, които били многобройни и високо цивилизовани, създали Голямата Конфедерация Гуарани, имаща за столица град Мбаеверагуасу. Европейците-колонизатори унищожили тази цивилизация с такава жестокост, че от нея не останали дори и доказателства. Предполага се, според парагвайския учен Moisés Bertoni, че тази древна цивилизация е имала писменост, която според него била много сходна с тази на йероглифите на древните египтяни и с езика еврид на евреите. Колективната душа на народа гуарани обаче е останала жива и до днес. Гуарани е изключително духовно създание, чиято религия е дълбоко свързана със земята, тази която те наричат Terra –sem-Males -„Земя –Без—Злини”, там където „се живее добре” . И до днес народът на гуарани винаги е търсил „Земя –Без—Злини” където всичко е в изобилие – лов, риба и много мир и спокойствие, но белия човек им оставил много малко възможности, за да могат да се придвижват и търсят „Земя –Без—Злини”.
ЛЕГЕНДА ЗА ЗЕМЯ-БЕЗ –ЗЛИНИ
Когато Няманду(Нашият Голям Баща) решил за унищожи земята, заради злините, които хората вършели изпратил знак на великия паже Гуйрайпоту и му заповядал да танцува. Великият паже прекарал нощта в танцуване на ритуални танци. Когато Гуйрайпоту завършил и последния танц Няманду издърпал една от подпорите и земята потънала в огромен пожар. За да се спаси Гуйрайпоту потеглил заедно със семейството си в посока на изток, към морето. Тръгнали толкова бързо,че нямали време да вземат със себе си маниока (корен от който индианците приготвят храната си). Ако не били способностите на „paje” –паже, с които правел така, че маниоката да се появява по пътя на бягството, всички биха загинали от глад. Когато стигнали до брега на морето, първо построили дървена къща , която да може да издържи на прииждащата вода и после продължили да танцуват и да пеят. Опастността ставала все по-голяма , защото морето прииждало на огромни вълни,за да угаси ужасния пожар поглъщащ земята. Колкото повече се издигали вълните, толкова повече танцували Гуйрайпоту и семейството му. За да не бъдат погълнати от водата всички се качили на покрива на къщата. Гуйрайпоту се разплакал,защото бил обзет от страх, но съпругата му казала „Ако те е страх разпери си ръцете, за да може птиците които прелитат около нас да накацат по ръцете ти . Ако накацат по цялото ти тяло помоли ги да ни отнесат на високо. Съпругата на паже продължавала да танцува ритмично върху покрива на къщата. Тогава Гуйрайпоту започнал да пее свещената песен на гуарани – неевгараим. И о чудо, вълните завъртели къщата и я повдитали, повдигали нагоре, докато тя и цялата фамилия върху покрива и достигнали до вратите на небето и останали да живеят там. Това място до което стигнали се казвало “YvY marã ey” – „Земя –Без—Злини”. Там растенията пониквали от само себе си, мандиоката се превръщала в брашно от самосебе си, а ловът идвал отстрелян пред краката на ловците. На това място хората не остарявали нито умирали и нямало страдание.
И до ден днешен гуарани представят легендата за търсенето на „Земя –Без—Злини”, далеко на изток през моретата с ритуални танци и песни.
Курс Свещената лечебна енергия на индианците Гуарани
https://web.facebook.com/events/599393440534849/
